дохранило

Речник на българския език

1. дохранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дохранило е производна форма на дохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дохранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дохранило е производна форма на дохраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).