дохвърчали

Речник на българския език

1. дохвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дохвърчали е производна форма на дохвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дохвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дохвърчали е производна форма на дохвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дохвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дохвърчали е производна форма на дохвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дохвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дохвърчали е производна форма на дохвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).