дохвърчала

Речник на българския език

1. дохвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дохвърчала е производна форма на дохвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дохвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дохвърчала е производна форма на дохвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дохвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дохвърчала е производна форма на дохвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дохвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дохвърчала е производна форма на дохвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).