дохвърчавал съм

Речник на българския език

1. дохвърчавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал съм е производна форма на дохвърчавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дохвърчавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал съм е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дохвърчавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дохвърчавал съм е производна форма на дохвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).