доучил е

Речник на българския език

1. доучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучил е е производна форма на доуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучил е е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).