доучила

Речник на българския език

1. доучила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доучила е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доучила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доучила е производна форма на доуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).