доучил

Речник на българския език

1. доучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доучил е производна форма на доуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доучил — мин. деят. св. прич. м. р.

доучил е производна форма на доуча (мин. деят. св. прич. м. р.).