доутолило е

Речник на българския език

1. доутолило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доутолило е е производна форма на доутоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доутолило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доутолило е е производна форма на доутоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).