доумъртвял

Речник на българския език

1. доумъртвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доумъртвял е производна форма на доумъртвя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доумъртвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доумъртвял е производна форма на доумъртвя (мин. деят. несв. прич. м. р.).