доукрасило

Речник на българския език

1. доукрасило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доукрасило е производна форма на доукрася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доукрасило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доукрасило е производна форма на доукрася (мин. деят. св. прич. ср. р.).