доубил е
1.
доубил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доубил е
е производна форма
на доубия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
доубил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доубил е
е производна форма
на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).