доубило съм

Речник на българския език

1. доубило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доубило съм е производна форма на доубия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

доубило съм е производна форма на доубия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).