доубиел

Речник на българския език

1. доубиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доубиел е производна форма на доубия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доубиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доубиел е производна форма на доубия (мин. деят. несв. прич. м. р.).