доубивахте

Речник на българския език

1. доубивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

доубивахте е производна форма на доубивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доубивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

доубивахте е производна форма на доубивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).