доуби

Речник на българския език

1. доуби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доуби е производна форма на доубия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доуби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доуби е производна форма на доубия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).