доубеди

Речник на българския език

1. доубеди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доубеди е производна форма на доубедя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доубеди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доубеди е производна форма на доубедя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доубеди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доубеди е производна форма на доубедя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. доубеди — повелително наклонение, ед. ч.

доубеди е производна форма на доубедя (повелително наклонение, ед. ч.).