дотътрят

Речник на българския език

1. дотътрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотътрят е производна форма на дотътрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотътрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотътрят е производна форма на дотътря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).