дотътрило

Речник на българския език

1. дотътрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотътрило е производна форма на дотътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотътрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотътрило е производна форма на дотътря (мин. деят. св. прич. ср. р.).