дотътрила

Речник на българския език

1. дотътрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотътрила е производна форма на дотътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотътрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотътрила е производна форма на дотътря (мин. деят. св. прич. ж. р.).