дотърчаха

Речник на българския език

1. дотърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотърчаха е производна форма на дотърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дотърчаха е производна форма на дотърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).