дотърчах

Речник на българския език

1. дотърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дотърчах е производна форма на дотърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дотърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дотърчах е производна форма на дотърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).