дотърчали

Речник на българския език

1. дотърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотърчали е производна форма на дотърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотърчали е производна форма на дотърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дотърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дотърчали е производна форма на дотърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дотърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотърчали е производна форма на дотърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).