дотърчал

Речник на българския език

1. дотърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърчал е производна форма на дотърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърчал е производна форма на дотърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотърчал е производна форма на дотърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотърчал е производна форма на дотърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).