дотъкмило

Речник на българския език

1. дотъкмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотъкмило е производна форма на дотъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотъкмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотъкмило е производна форма на дотъкмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).