дотлели

Речник на българския език

1. дотлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотлели е производна форма на дотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дотлели е производна форма на дотлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).