дотлеел

Речник на българския език

1. дотлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотлеел е производна форма на дотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотлеел е производна форма на дотлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).