дотежели

Речник на българския език

1. дотежели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотежели е производна форма на дотежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотежели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотежели е производна форма на дотежа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).