дотежаха

Речник на българския език

1. дотежаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотежаха е производна форма на дотежа (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотежаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дотежаха е производна форма на дотежа (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).