дотежах

Речник на българския език

1. дотежах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дотежах е производна форма на дотежа (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дотежах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дотежах е производна форма на дотежа (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).