дотегнало е

Речник на българския език

1. дотегнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотегнало е е производна форма на дотегна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотегнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотегнало е е производна форма на дотегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).