дотеглят

Речник на българския език

1. дотеглят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотеглят е производна форма на дотеглям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотеглят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотеглят е производна форма на дотегля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).