дотеглело

Речник на българския език

1. дотеглело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотеглело е производна форма на дотегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотеглело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотеглело е производна форма на дотегля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).