дотеглел

Речник на българския език

1. дотеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотеглел е производна форма на дотегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотеглел е производна форма на дотегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).