досъблякла

Речник на българския език

1. досъблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

досъблякла е производна форма на досъблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. досъблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

досъблякла е производна форма на досъблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).