досъберяло

Речник на българския език

1. досъберяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

досъберяло е производна форма на досъбера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. досъберяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

досъберяло е производна форма на досъбера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).