достоял

Речник на българския език

1. достоял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достоял е производна форма на достоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. достоял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

достоял е производна форма на достоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. достоял — мин. деят. св. прич. м. р.

достоял е производна форма на достоя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. достоял — мин. деят. несв. прич. м. р.

достоял е производна форма на достоя (мин. деят. несв. прич. м. р.).