достоявах

Речник на българския език

1. достоявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

достоявах е производна форма на достоявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. достоявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

достоявах е производна форма на достоявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).