достоявал си

Речник на българския език

1. достоявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

достоявал си е производна форма на достоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. достоявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

достоявал си е производна форма на достоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. достоявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

достоявал си е производна форма на достоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).