достойно

Речник на българския език

1. досто̀йно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • достойну
  • дустойно
  • дустойну

2. достойно — ср. р.

достойно е производна форма на достоен (ср. р.).