доспели

Речник на българския език

1. доспели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доспели е производна форма на доспя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доспели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доспели е производна форма на доспя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).