досегнел

Речник на българския език

1. досегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

досегнел е производна форма на досегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. досегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

досегнел е производна форма на досегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).