дорутваха

Речник на българския език

1. дорутваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дорутваха е производна форма на дорутвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дорутваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дорутваха е производна форма на дорутвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).