дорутвали

Речник на българския език

1. дорутвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дорутвали е производна форма на дорутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дорутвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дорутвали е производна форма на дорутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дорутвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дорутвали е производна форма на дорутвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дорутвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дорутвали е производна форма на дорутвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).