дорутвала

Речник на българския език

1. дорутвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дорутвала е производна форма на дорутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дорутвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дорутвала е производна форма на дорутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дорутвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дорутвала е производна форма на дорутвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дорутвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дорутвала е производна форма на дорутвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).