дорутва

Речник на българския език

1. дорутва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дорутва е производна форма на дорутвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дорутва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дорутва е производна форма на дорутвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дорутва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дорутва е производна форма на дорутвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).