дорешила

Речник на българския език

1. дорешила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дорешила е производна форма на дореша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дорешила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дорешила е производна форма на дореша (мин. деят. св. прич. ж. р.).