дорешал

Речник на българския език

1. дорешал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дорешал е производна форма на дореша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дорешал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дорешал е производна форма на дореша (мин. деят. несв. прич. м. р.).