доречал

Речник на българския език

1. доречал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доречал е производна форма на дорека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доречал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доречал е производна форма на дорека (мин. деят. несв. прич. м. р.).