дорекло

Речник на българския език

1. дорекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дорекло е производна форма на дорека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дорекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дорекло е производна форма на дорека (мин. деят. св. прич. ср. р.).