доразчупил съм

Речник на българския език

1. доразчупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доразчупил съм е производна форма на доразчупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доразчупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доразчупил съм е производна форма на доразчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).